Sep 9, 2012, 12:49 PM

Мираж с оазис

  Poetry
681 0 1

Илюзиите свършиха.

До шушка!

Очакванията на корен гният.

Търкалят ги житейските вихрушки,

пилеят ги по пътя зимни сприи...

 

Заблудите се сипят като прахан,

опърлени от суховеи люти;

надежтите сред здрача излиняха,

мечтите си отидоха нечути.

 

Какво остана?

Старата ми стряха

и простото огнище до стената...

Защо и раните не отболяха?

В безвремие

какво кълни в душата?

 

Предчувствията се стопяват в сивото,

а страстите са хладно пепелище...

Нима накрая

всичко си отива?

Нима накрая

не остава нищо?

 

Желанията вчерашни къде са,

амбициите пази ли сърцето?

Или са сухи храсти в хладна есен,

пред белия саван на снеговете?

 

О, не!

Аз все пак нещо съм запазил

– безформено, безлично, без значение –

случаен спомен? Отзвучала фраза?

Мираж от пясъка горещ край мене?...

 

Мираж, навярно!

Лъжесвят далечен;

сред сухата пустиня – полъх влажен

– неистински, изопачен, ...но вечен.

Защото този свят

е свят миражен!

 

И са били мираж – и не от днеска,

а от мига, от който крача буден! –

надежди, щастие,

мечти гротескни,

илюзии,

очакване,

заблуди...

 

Е, и какво?

В една миражна драма

през дюните на дните жарки газя.

 

А може би в най-пълната измама,

в самия край –

лежи един оазис?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...