На   Lina Vira Assa Ami

Да кажа ли какво си мисля

или до три да преброя?

Извеждаш ме от тази мисия,

не мисля даже и да споря.

Дори и аз посегнах,

вдигнах пръста,

а после смуших се

на дъното на пъкъла

и те оставих

... да си носиш кръста.

Ще поучавам, а,

и заради какво –

гредата аз не виждам

в моето око?

Изригна бездна

между нас,

а ти безпомощна потъна

в знойната и паст.

И пламъците,

лумнали в несвяст

и мен изпратиха

да се окъпя в бяс.

Но всъщност

лесно давам прошка

(знам, ще ми простиш и ти)

и не търся

друг сълзите

ми да бърше,

защото с моите

и твоите са капали

в отдавна позабравени

пясъчни следи.