Два през нощта е!
Защо не мога да заспя?!
Нещо ме мъчи!?!
Въртя се в леглото!?
Безмислено е!
Нещо в моето съзнание
не дава покой на тялото ми.

Моята любов, моята мъка, моят живот!

Момичето, което обичам и за което живея!
Искам, ала не мога да заспя,
за да дойде отново в съня ми тя...

Искам отново да заспя,
за да мога пак да се доближа до неземната й красота!

Да се слеем в едно,

да полетим натам...

натам, където ще сме далеч от вас,

от вас,
злобни, завистливи, тъмни, зловещи, демонски очи!!!
Ела и ме вземи,

откъсни ме от тази грозота,
обгърни моята душа с копринените си крила,

моя божествена кралице!

Да забравим нищетата,
да отлетим към синевата,
да преоткрием любовта

и заселим пустошта на моята душа!
Ето...
изморих се да те чакам и заспивам,

ела, не бой се, мила моя скитнице,
ела, не бой се, мила моя съднице,

ела, откъсни ме само за нощта,

че дълга, мрачна и сковаваща е тя!...
Но вече дойде утринта и не успях да те зърна!
Нищо,
ще те чакам... утре през нощта!

                                                                                                 

                                                                                           ... на моята Цвети с любов!!!