Мислиш ли?
Мислиш ли, че би успял
на релсите на старата гара
да спреш живота превъртял,
да изпиеш злата му отвара?
Да се качиш в посока края,
да тръгнеш със очакване,
а да потънеш във безкрая
с на влака тъпото потракване.
На вещицата зла къщурката
да видиш, скрита между храстите
и тя самата в ръка с хурката,
да плете магии за масите?
Мислиш ли, че би успял
да спреш на пътя, ей така,
защото в небесата си видял
пъстроцветна мамеща дъга?
А после да поемеш сам напред,
без парица златна в джоба
и да си проправяш път напред,
без да ползваш метод „злоба"?
Мислиш ли, че значиш нещо
за света ни звездоброен,
в който бъдещето вещо
всеки вижда тъй спокоен?
Ако още мислиш, братко,
значи може да успеем
света ни сив, дори за кратко,
с пъстри мисли да огреем.
© Тинка Това All rights reserved.
