Отиде си, а мисля си за теб,

за миговете на наивно щастие,

зная, че сега си в замъкът от лед,

но ми се щеше да те зърна за минута!

Не те разбрах!

Но усетих много страх...

И може да си права,

за себе си поне...

Ще се радвам да те видя,

но ти си знаеш!

Малко са душите като теб -

прагматична си, но някак си сияеш!...

Жалко, че в бурята ни от думи,

не се разбрахме и някак си боли,

че загубих шанса да прегърна

душата ти за мъничко дори!...

И някак надявам се, наивно,

че ще те зърна някой ден,

и със усмивка най-невинно,

ще те притегля внимателно към мен!...

Не зная какво се случи във душата,

защо обърна се така,

но слагам на сърцето си ръката,

за мен не беше ти игра!

Поисках да те опозная,

допуснах те до най-лудото във мен,

и може би , не беше ти тогаз готова,

и често за грешката се кая!...

Пиши ми, ще се радвам!

Още мисля те уви!

Колко бързо ме отряза,

а даже не разбрах защо, дори!