Мисли не останаха да мислим,
вяра не остана, за да вярваме.
И думите са празни вече,
и ръцете ни са малки, за да молим.
Загубихме душите си по пътя
и спряхме цветно да сънуваме.
И е сиво. И е тъмно. И е грозно.
Загубихме криле за полет.
С очите си не виждаме
и всички чувства се загубиха.
А мечтите ни се счупиха,
мълвейки тихо твойто име. ...