Мисли не останаха да мислим,
вяра не остана, за да вярваме.
И думите са празни вече,
и ръцете ни са малки, за да молим.
Загубихме душите си по пътя
и спряхме цветно да сънуваме.
И е сиво. И е тъмно. И е грозно.
Загубихме криле за полет.
С очите си не виждаме
и всички чувства се загубиха.
А мечтите ни се счупиха,
мълвейки тихо твойто име.
В памет на Петя
© Мария Пенчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
