Dec 2, 2014, 8:37 PM

мисъл 

  Poetry » Love
340 0 0

Мисъл

 

Аз ще остана завиждай си сама,

обичана съм и желана.

Сега когато знаеш,че съм аз,

красива,млада и необуздана.

Нима си мислиш,че пред теб,

ще се объркам и ще си остана,

на място,тиха и сама,за да те има,

сива стара,всъщност неразбрана.

Че кой излъга те така,че взе да вярваш,

че след тебе друга няма.

Нима си мислиш,че сега,

той не заспива когато теб те няма.

И успокой се мъничко недей така,

че злобата те загрозява.

Показва истинското ти лице,

не ти отива,завистта те уморява.

А мен да ме очерниш,милата не се мъчи.

че няма смисъл,по-черна на земята,

знай от мене няма.

Не ме е страх от бури разбери,

че аз от тях съм се създала.

От огъня сърцето ми кърви,

на вятъра мечтите си съм дала.

Коя си мислиш,че си ти,тъй жалка,

но какво ли друго ти остава.

Щом имаш сили се хаби,

не ми е важно,какво със тебе става,

но докато ти се тръшкаш и крещиш,

живота си аз изживявам в истинска наслада.

© Петя Петкова Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??