Mисъл за грях
Пак изтръпна
ръката.
Боли ме.
Не иска да спре.
Да, онази, която докосваше нежно косата ти.
Онази,
която те будеше сутрин с роза,
с червена,
с аромат на любов.
Онази,
да,
точно тя,
която сега опряла е нож.
Острието искри,
като очите ти,
пронизващо,
без трепет,
без жал,
без умора.
Май болката идва отвътре!
Защо го направи?
Аз не исках да става така!
Сега съм наказан да говоря,
с него,
с острието.
И то не говори,
нищо не казва.
Помогна ми само да поправя грешката.
Твоята грешка...
Онази, с която завърза душата ми.
Онази, която ме тласна към грях.
Усетих пронизване...
После светлина...
Там си,
в бяло,
красива
Обичам те... Обичам те...
Защо бягаш?
Не...
Спри...
Не си отивай...
Почакай...
Пак светлина...
Няма те. Само хората в бяло.
Острието лежи до мен,
искрящо,
като очите ти...
До него си ти...
Не помръдваш...
Какво направих?
© Пи Мор All rights reserved.
ОТ НАДЕТО
