Mисъл за грях
Пак изтръпна
ръката.
Боли ме.
Не иска да спре.
Да, онази, която докосваше нежно косата ти.
Онази,
която те будеше сутрин с роза,
с червена,
с аромат на любов.
Онази,
да,
точно тя,
която сега опряла е нож.
Острието искри,
като очите ти,
пронизващо,
без трепет,
без жал,
без умора.
Май болката идва отвътре!
Защо го направи?
Аз не исках да става така!
Сега съм наказан да говоря,
с него,
с острието.
И то не говори,
нищо не казва.
Помогна ми само да поправя грешката.
Твоята грешка...
Онази, с която завърза душата ми.
Онази, която ме тласна към грях.
Усетих пронизване...
После светлина...
Там си,
в бяло,
красива
Обичам те... Обичам те...
Защо бягаш?
Не...
Спри...
Не си отивай...
Почакай...
Пак светлина...
Няма те. Само хората в бяло.
Острието лежи до мен,
искрящо,
като очите ти...
До него си ти...
Не помръдваш...
Какво направих?
© Пи Мор All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За какво му е на лирическия нож, от словото което е "наредил" автора така или иначе аз като читател останах поразена. Леко с остриетата!
-
Страхотен стих,изумително!
-
затаявам дъх...чета го чувствам всичко написано...нали знаеш ,че нямаш равен пишеш страхотно...преградки за Пламко
ОТ НАДЕТО -
и любов, и болка...
понякога болката ни идва в повече...
пожелавам болката да се превърне в светлина! -
Стих -болка, дано обаче тази мисъл не стане реалност!
Пиши! -
Елица, явно не Съдейки по заглавието, само мисъл Пламене, дълъг стих, но се чете леко до края. Има много неща, които не са ми по вкуса, но не е моят стил, така че ще се въздържа от коментар. Онова, което ме подразни повечко беше финала, това "сбогом" не ми стои добре за финал и без него можеш. Някак, не прилича на лирическия в ситуацията, в която се намира да го изтърси... Така мисля. Поздрав и давай напред
-
Убийство ли?!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
