http://vbox7.com/play:ece6322d
Видя ли, че хлапета са звездите,
затичани по пътищата млечни,
към нещо по-голямо от Вселена,
към нещо с размери на прегръдка,
към нещо, от което имаш нужда,
дори денят да е сърдит и начумерен,
към вярата в сутрешната глътка,
от топла нежност и приятел верен…
Нощта е светла, с аромат на обич,
а утрото - от мляко и канела!
Това е, от което имам нужда,
една прегръдка и една Вселена.
© Евгения Илиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
