http://vbox7.com/play:ece6322d
Видя ли, че хлапета са звездите,
затичани по пътищата млечни,
към нещо по-голямо от Вселена,
към нещо с размери на прегръдка,
към нещо, от което имаш нужда,
дори денят да е сърдит и начумерен,
към вярата в сутрешната глътка,
от топла нежност и приятел верен…
Нощта е светла, с аромат на обич,
а утрото - от мляко и канела!
Това е, от което имам нужда,
една прегръдка и една Вселена.
© Евгения Илиева Всички права запазени