Много ли искам
В осъмналото утро от звездите.
В прегръдките на слънчево небе.
Се раждат истински във мене,
усмивките на твоите ръце.
Докоснати от нежните милувки,
преливат в нас обичани слова.
За теб и мен да бъде просто вечност.
Посипано с целувките да е лазурното море.
Във твойта обич искам да се скрия.
Да те обичам с песента на влюбеното си сърце.
С наивност да те топля, щом мръзне в теб
изгубилото се в съня дете.
И все на твойто рамо да се будя.
Да ухае на любов и росната трева.
Така един до друг да пазим топлината,
с която да откриваме колко е прекрасен света.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
