много старо
Разаплакана душата ми с мечти е пълна, но как да и разкажа, че никога
не мога да те имам, че те имах, но една лъжа ни раздели.
Ти, както винаги, го казваш, лесно е да те забравя.
И как, кажи? Като най-хубавите мигове на тебе подарих.
Детството остана в тебе, а то е мило и прекрасно и любовта в него най-боли.
© Палмира Божинова All rights reserved.
