Много стъпки в снега проследявах

                     и достигах до нечии порти,

                     но вратата все беше заключена,

                     а ключът все не беше у мене...

                     Много рози напролет засаждах,

                     ала всичките бяха с бодли

                     и умираха всички наесен,

                     не оставяха пепел дори.

                     В много пътища тръгвах да бродя

                     и зад себе си пущах трохи,

                     после нито една не намирах

                     и загубвах обратния път...

                     Много рокли ми ставаха тесни

                     и душата ми стягаха гадно,

                     най-накрая загърнах се в тебе -

                     ти ми беше по мярка!