Много стъпки в снега проследявах
и достигах до нечии порти,
но вратата все беше заключена,
а ключът все не беше у мене...
Много рози напролет засаждах,
ала всичките бяха с бодли
и умираха всички наесен,
не оставяха пепел дори.
В много пътища тръгвах да бродя
и зад себе си пущах трохи,
после нито една не намирах
и загубвах обратния път... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация