Мое лудо момче
Мое лудо момче, закрепен си за делника,
да прокараш дъга над погледа мой.
Тъй застрелваш деня със куршум във цевта,
в който аз съм и изстрела твой.
Пак се питам, щом за теб съм обречена,
що не стори тъй Бог - да съм твоята сила,
да съм твоята мила и щастливо обичана,
а не само проблем и застинала лава.
Аз не зная откога съм така вледенена.
Бях ти луна и красив звездопад,
и дали съм жена, щом съм не пожелана
в твоя тайнствен и мъжки свят.
Ах, ти - мое момче, с тебе зная, ще бъда
до последния взор на очите си будни.
А когато очите притворя накрая,
зная, с твоите длани ще тръгна към Рая.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
