...Мое лято...

(15 август)

Казват, че летните любови

са като падащи звезди...

Един ефектен момент,

замайващ и краткотраен,

избухващ и разбиващ;

звук и светлина в небето ...

и тъй както пристигнат,

без обяснение просто си отиват...

че само заради зова на лятото

ще можем да си спомним за нашите целувки ,

че ласките били са напразни,

че прегръдките ще са забравени,

че две души не могат да се слеят

в една и да бъдат един сезон...,

но те не знаят и не чувстват

това, което се случва в нас...

не знаят, не знаят, не знаят...

и няма как да знаят вместо нас...

и не е нужно да им се доказваме-

нашето съществуване и обичане

за любовта сме луди и прозрачни,

тя е която ни изпълва и допълва...

„Обичам те!” живее постоянно в нас,

Просто любовта ухае на любов,

още преди да се познае, сега

и след това...каквото и да се случи...

и тъй като сме се познали

преди да се открием...

познаваме също този пурпурен дъх

вкусването на сладкия мед,

политането на мига в безкрая...

търсенето на имената

през деня и през нощта...,

а знаели сме ги без да ги знаем...

Мъртва ли съм, защото

това е рая или жива съм в ада...?!

може би е  най - голямото изкушение на небето ...

и извисяването на земята...

каквото и да е, е без значение

рай или ад, просто е живот...

живота има смисъл, само тогава...

и ти си най-доброто в него ...

повече от любов...

ти си...всички сезони в един

всички времена и пространства,

всеки един живот...

и за мен, за теб...

това е пълната любов ...

истинска и несвършваща...

несломима

вечно избухваща...

и мое лято, къде си?-

Тук си в мен и просто си...

другото е без значение...!