...Мое лято... (15 август)
...Мое лято...
(15 август)
Казват, че летните любови
са като падащи звезди...
Един ефектен момент,
замайващ и краткотраен,
избухващ и разбиващ;
звук и светлина в небето ...
и тъй както пристигнат,
без обяснение просто си отиват...
че само заради зова на лятото
ще можем да си спомним за нашите целувки ,
че ласките били са напразни,
че прегръдките ще са забравени,
че две души не могат да се слеят
в една и да бъдат един сезон...,
но те не знаят и не чувстват
това, което се случва в нас...
не знаят, не знаят, не знаят...
и няма как да знаят вместо нас...
и не е нужно да им се доказваме-
нашето съществуване и обичане
за любовта сме луди и прозрачни,
тя е която ни изпълва и допълва...
„Обичам те!” живее постоянно в нас,
Просто любовта ухае на любов,
още преди да се познае, сега
и след това...каквото и да се случи...
и тъй като сме се познали
преди да се открием...
познаваме също този пурпурен дъх
вкусването на сладкия мед,
политането на мига в безкрая...
търсенето на имената
през деня и през нощта...,
а знаели сме ги без да ги знаем...
Мъртва ли съм, защото
това е рая или жива съм в ада...?!
може би е най - голямото изкушение на небето ...
и извисяването на земята...
каквото и да е, е без значение
рай или ад, просто е живот...
живота има смисъл, само тогава...
и ти си най-доброто в него ...
повече от любов...
ти си...всички сезони в един
всички времена и пространства,
всеки един живот...
и за мен, за теб...
това е пълната любов ...
истинска и несвършваща...
несломима
вечно избухваща...
и мое лято, къде си?-
Тук си в мен и просто си...
другото е без значение...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
