Мое Величество Поетическо
Съвсем не пиша идеално –
в таванския ми стихов рай
не съм Кралицата фатална
като на снимката – от по- по- – най-!
Стихът ми тихичко скрибуца
с неточни рими и клише,
мечтая в писана каруца
с Яшар в дует да седна – но не ще!
На него дъ-то му е скъпо,
ще се натъкне на пирон,
на някоя погрешна стъпка
и яма в ямб с пирихий – ялов кон!
Стихът ми пее – не естрада,
не рок и чалга, ритъм'нд блус.
Слухът ви няма да пострада
от малко манджа с грозде и кускус!
Зора лилава, жълти нощи
и кукуригащ див петел,
небе намръщено, и все се пощи –
козел изкукал, а не Кукузел!
Изтеглям мрак от сън – прозорец,
събирам звезден прах – боклук,
и кофата за смет ще проговори,
а рогът златен спи като кютюк!
В ръката – роза, в джоба – вятър,
изривам замък в пясък – век.
От авгиеви кости гратис
издигам кули с надписа: "Човек!"
Без много грозде, но с налъми
нагазвам в босите лози.
Криле щом нямаш – с таласъми
в подножието на Парнас пълзи!
Пиши не за Христос – за Юда!
Познато е и все – върви.
Полей се с кал и без принуда
с безмозъчници пий – твори, твори!
Коси – от пепел посивели,
отдолу си чернеят пак – напук!
Годините за тях са спрели,
Снежанка жива е, все още тук!
Ще метне дрипавите рими
в чувала с чудеса безчет.
Насам, народе, още има!
Разменям приказки от мед – за смет!
Аз, Мимчето, просякинчето
29.06.2021, 7.00 ч.
https://www.youtube.com/watch?v=EPesgQbItcQ
Стихотворението е към профилната ми снимка с розата и прозореца, както обещах на Гедеон. Всяка прилика на това произведение с последващи мои профилни снимки ще бъде случайна ☺ .
© Мария Димитрова All rights reserved.
Хареса ми що народ, величия и мироглед си насъбрала. Останалото вятър го вее на бял кон 
