Nov 2, 2011, 7:36 PM

Моето богатство

  Poetry » Other
1.7K 0 1

Не мечтая комфорт
от мебели скъпи,
кристали, порцелани
с позлати,
мразя таз надпревара
между сноби богати...
Зная, за тях съм
личност смешна,
неуспешна,
защото скромната ми
къща
в дворец
не се превръща...
Но от тези алчни хора,
трупащи богатства
без умора,
за жалост всеки
е слепец!
Аз имам любовта!
Какво тук значат
някакви си вещи,
какво са те
пред две сърца
горещи -
остаряват с времето,
все някога се чупят,
заменят се със нови,
отново ще се купят,
а любовта е вечна
като този свят!
Тя е моето богатство,
комфортът ми домашен
и семейният палат!

Дейзи Патън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...