Ляга моето котé
върху мен и ме прегръща.
Като малко е дете –
глезлата на наш'та къща.
Щом помръдна, ето на
почва тихичко да мърка
и поглежда ме така,
и в крака ми се отърква.
В обич да ми се врече,
иска само да я пощя.
С мъничкото си краче
по ръката ме докосва.
А ти щом се появиш
на вратата вечер вкъщи,
стрелва се към теб и ти
вместо мене я прегръщаш.
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
