Моето погребение
След мен за чудо и за приказ
ще тегнат речи - мармалад,
с които, дето му се вика,
не бях оплескан жив и млад.
След всичките ми бивши смърти
жена ми ще се раздвои
дали сълзица да откърти
над осланените треви.
Съседът ще е тук. И знам, че
през непомерната си скръб
той скоро сянка ще присламчи
до нейния изящен гръб.
Ще хвърли мама пръст и шума
отгоре ми... Но ни един
на рамото ù ще продума:
той беше най-добрият син.
Светът току ще ме забрави,
но и с нащърбена душа
живях насън, а пък наяве
дойдох, за да ви утеша...
ще тегнат речи - мармалад,
с които, дето му се вика,
не бях оплескан жив и млад.
След всичките ми бивши смърти
жена ми ще се раздвои
дали сълзица да откърти
над осланените треви.
Съседът ще е тук. И знам, че
през непомерната си скръб
той скоро сянка ще присламчи
до нейния изящен гръб.
Ще хвърли мама пръст и шума
отгоре ми... Но ни един
на рамото ù ще продума:
той беше най-добрият син.
Светът току ще ме забрави,
но и с нащърбена душа
живях насън, а пък наяве
дойдох, за да ви утеша...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Стихът ти е великолепен , един от любимите твои!
