Oct 30, 2007, 8:48 PM

Моето Време

  Poetry
1.3K 0 12


Изживях,преживях,надживях
всички страсти по-силни от мене.
Победих,отмъстих и разбрах -
дойде ред и на Моето Време.

Вече няма любовните вечери
да се разхождат в съня неспокоен,
а неспокойни ще бъдат мъжете Ми -
ще споделят ли вечерята моя.

С недомлъвки ще заглушавам въпросите,
за които жадувах доскоро,
и ще казвам наум - вече късно е,
ще дарявам усмивки (с ирония).

А когато ехидно подпитват:
"Май недостъпно го даваш?"
аз ще откликвам безлично:
"Просто не си заслужаваш"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...