Изживях,преживях,надживях
всички страсти по-силни от мене.
Победих,отмъстих и разбрах -
дойде ред и на Моето Време.
Вече няма любовните вечери
да се разхождат в съня неспокоен,
а неспокойни ще бъдат мъжете Ми -
ще споделят ли вечерята моя.
С недомлъвки ще заглушавам въпросите,
за които жадувах доскоро,
и ще казвам наум - вече късно е,
ще дарявам усмивки (с ирония).
А когато ехидно подпитват:
"Май недостъпно го даваш?"
аз ще откликвам безлично:
"Просто не си заслужаваш"
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.