Oct 30, 2007, 8:48 PM

Моето Време

  Poetry
1.3K 0 12


Изживях,преживях,надживях
всички страсти по-силни от мене.
Победих,отмъстих и разбрах -
дойде ред и на Моето Време.

Вече няма любовните вечери
да се разхождат в съня неспокоен,
а неспокойни ще бъдат мъжете Ми -
ще споделят ли вечерята моя.

С недомлъвки ще заглушавам въпросите,
за които жадувах доскоро,
и ще казвам наум - вече късно е,
ще дарявам усмивки (с ирония).

А когато ехидно подпитват:
"Май недостъпно го даваш?"
аз ще откликвам безлично:
"Просто не си заслужаваш"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...