30 окт. 2007 г., 20:48

Моето Време

1.3K 0 12


Изживях,преживях,надживях
всички страсти по-силни от мене.
Победих,отмъстих и разбрах -
дойде ред и на Моето Време.

Вече няма любовните вечери
да се разхождат в съня неспокоен,
а неспокойни ще бъдат мъжете Ми -
ще споделят ли вечерята моя.

С недомлъвки ще заглушавам въпросите,
за които жадувах доскоро,
и ще казвам наум - вече късно е,
ще дарявам усмивки (с ирония).

А когато ехидно подпитват:
"Май недостъпно го даваш?"
аз ще откликвам безлично:
"Просто не си заслужаваш"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...