Larisa (Лора Стоянова) Larisa (Лора Стоянова)
5
Dec 6, 2006, 1:12 AM

Мога сама

  Poetry
732 0 3

След болката нова, след новата рана
ти гледаш в очите ми и виждаш промяна.
Там облаче бяло от днес се светлее,
и сълзите ги няма, и мрак не тъмнее.

Със слънцето снощи казах си здрасти
и новото утро с усмивка приех.
Обичах и страдах,и плаках, и падах...
Отново родих се и дишам без теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0