Моите лица

Jan 4, 2009, 4:54 PM

Poetry » Phylosophy

683 0 4

Моите лица

Отдавна,
много отдавна,
не знам откога,
се оглеждам в огледалото
и виждам... две лица.
Едното отразява синьото. Небето.
А другото?!
Говоря ли за него?!
То е маската,
с която се показвам в битието.
Ето!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-01-05T15:40:31+02:00

истинско...много ми хареса...
лилия1 (Лиляна Тодорова)

2009-01-04T17:43:04+02:00

Да ти кажа маската ми се струва необходимост на днешно време.
Тя е като защита.
Иначе сме прекалено уязвими!
Поздрав!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-01-04T17:34:04+02:00

Никой няма да разбере, че е маска!Бъди себе си!Поздрав!
Sorbus (Пенко Пенков)

2009-01-04T17:20:10+02:00

Я, да видя?!...

Моите лица

Свързани произведения

Comments

Random works