Мой Ангел потаен...
Мой Ангел потаен...
Тази нощ стоя и се замислям -
къде, кога и как съм срещнала теб?
И виждам как Луната блещука,
пращайки вълшебните си лъчи в стихосбирката ми.
Поглеждам към големия град и се замислям пак -
"Къде, кога и как спечелих пра вото да имам Теб - собствен Ангел"
Ангел пазител, който ме кара да се усмихвам отново.
Аз бях забравила за смеха и усещах само безумен страх.
Страх и болка, които ме караха да мисля,
че животът е мрачен, че животът е ужасен...
Аз, аз вярвах само в това,
че няма доброта вече на света.
И търсех вече път към бяла светлина и към
Ангели с бели, по-бели от снега крила.
Но ето, че открих и аз, че има бяла светлинка,
дори и тук, на тази зла земя.
И в една такава мрачна нощ разбрах, че мракът е дълбок до там,
където започва самата светлинка.
И ето, че открих теб!
Мой Ангел грижовен и предпазлив,
мой Ангел потаен и вечно щастлив!
Анна Хубенова Соколова - 20 г
Обичам те, Мило, и винаги ще те обичам, където и да си!
- Посветено на единствената ми любов -
- "Ц"
© Мим Миме All rights reserved.
