Nov 26, 2009, 9:35 AM

Мой бъди

  Poetry » Love
827 0 1

Аз живея в самота  

сам-самичка на света,

ела, върни се ти при мен,

да бъда пак в твоя плен.

 

Аз едно-едничко нещичко желая,

ти да бъдеш мой до края,

устните ти аз да пия

като гроздова ракия.

 

Ела при мен в нощта

да съживиме любовта,

да гори в нас страстта,

да бъде вечна красота.

 

Обичам те‚ обичай ме и ти,

вечно мой бъди,

забрави за всичко от преди,

ела и ме отведи.                                                                                                                                                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...