Мой завоевателю, любов моя...
Мисля си за теб, любов моя,
чувствам, че си до мен и морето,
заедно със вятъря и слънцето,
гледайки залеза, който ни среща...
И в непосредствена близост до шепота на брега,
гледайки оранжевите и червени цветове на небето,
гледайки как се приближава звездата, която ще ни пази...
със своято топлина и светлина и в очите ни ще заблести...
Мисля си за теб, мой завоевателю
и чувствам, как и ти си мислиш за мен...-
как се гледат усмихнати очите и душите ни,
защото се мислим, чувстваме, споделяме...
И в непосредствена близост до сърцето ти,
събуждам се върху гръддта ти като зората,
като здрача, нощта, деня, морето и душата ни...,
мисля си и чувствам, как само с един поглед
отвътре, завоюваш и ме освобождаваш...
© София Стоянова All rights reserved.
