Може би
Да можех да бъда от слънце венец,
ореол щях да бъда над тебе.
Но аз съм иглица, с тънък конец
правя възли и бодове дребни.
Да бях от небето спуснат фитил
да огрявам тревиците нощем,
но съм буренце, пълно догоре с тротил,
и се пръсвам при всяко докосване.
Ако съм камък назъбен, хвърлен по теб,
или съм болка и крясък, и рана,
ще ударя на бяг. Но съм паячен плет.
И по ъглите все ще оставам.
Ако можех да съм и звънче от капчук
на съвестта по дълбокото дъно...
Само че съм кръгло топче памук -
всяка сутрин те галя в просъница.
Ако бях звездопад, диамант ако бях...
цвят акациев, гълъб, кокиче,
или мида, светулка и ручеен смях...
Може би щеше да ме обичаш...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
