27 дек. 2015 г., 21:20

Може би 

  Поэзия
379 0 5

Да можех да бъда от слънце венец,
ореол щях да бъда над тебе.
Но аз съм иглица, с тънък конец
правя възли и бодове дребни.

Да бях от небето спуснат фитил
да огрявам тревиците нощем,
но съм буренце, пълно догоре с тротил,
и се пръсвам при всяко докосване.

Ако съм камък назъбен, хвърлен по теб,
или съм болка и крясък, и рана,
ще ударя на бяг. Но съм паячен плет.
И по ъглите все ще оставам. 

Ако можех да съм и звънче от капчук
на съвестта по дълбокото дъно...
Само че съм кръгло топче памук -
всяка сутрин те галя в просъница.

Ако бях звездопад, диамант ако бях...
цвят акациев, гълъб, кокиче,
или мида, светулка и ручеен смях...
Може би щеше да ме обичаш...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Мммм..., много мило, и звучи нежно - прекрасно е...!!!
    Ако можех да съм и звънче от капчук
    на съвестта по дълбокото дъно...
    Само че съм кръгло топче памук -
    всяка сутрин те галя в просъница.
  • Прекрасно!!
  • Браво, Миглена!
  • Обичаш антитезите. В случая си случила, Миглена. Хареса ми!
    Един съвет от мен, по отношение на Лирическия, към Лирическата.
    Нека го пусне свободен да поскита. Рано или късно ще оцени това!
Предложения
: ??:??