Преди бял сняг земята да покрие
и утрото да свети в белота,
преди мечокът в пещерата да се скрие,
преди да дойде есента,
преди морето да сияе в злато
и пълен винаги да е брегът,
преди дори и пролетта, когато
разпъпи първите листа.
А може би и в всичките сезони,
а може би и в зимните гори,
а може би в натрупаните клони...
Тъй топло чувство може би гори...
И чака...
Просто сам го намери!...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
