Mar 20, 2021, 6:37 PM

Може и така

  Poetry
679 0 1

Да устоиш и издухаш ветровете
да надвиеш и вледениш ледовете
огъня да разпалиш и  изгориш
водата да удавиш и пустинята пресушиш.

 

Това се иска от теб, за да си  пълноценно живял
и достатъчно от живота да си почувствал и видял
ако е по-малко от това, да знаеш, че не се брои
така че драпай, драскай, пълзи и до последен дъх се бори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...