May 16, 2009, 8:51 PM

Мойсей

Poetry

502 0 0

Четиридесет веч години
предвожда племето Мойсей
и низ Синайските пустини
с надежда морен поглед рей.

Понесъл каменни скрижали
на рамо в мраморен кивот -
с последни сили, без да жали,
остава верен на Саваот.

Израелтяните жадуват,
проклинат себе си дори.
На чужди идоли робуват -
пустинна жажда ги мори.

Протегна жезъла пророкът
към мъртво сивите скали
и в миг към бездната дълбока
потекли бисерни води...

Мойсей четирсет веч години
върви с жадуваща душа
и търси вредом низ пустини
една бленувана страна...

15.06.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0