georgovabc
146 results
Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга, ...
  470 
Посвещавам на нашите олимпийски момичета състезавайки за слава на родината.
Младо българско девойче,
патриот да си е демоде.
Знай, родината, момиче,
там е де се чувстваш най–добре. ...
  467 
Всичко на света е преходно – нетрайно,
ражда се, умира всяка жива твар,
нищо не е вечно, нито пък безкрайно,
има ли начало, има си и край.
Всяко нещо е на времето подвластно: ...
  453 
Продавайте, о, неразбрани,
свещена българска земя!
Безумци, днеска вас едва ли
ще може някой да ви спре!
Раздавайте вий на концесии: ...
  459 
В подземия мрачни на призрачна кула,
там дето громяла скалистия бряг
в бурните нощи стихията луда,
зазидана бùла девойка една,
принцеса Даная – невинна душа. ...
  512 
Седнало на пейка в градската градина едно възниско, гърбаво и грозно човече, една хрисима, безобидна душица, унесено гледаше със сините си, по детски чисти очички минаващите хора и плачеше от болка с наранена гордост. Безразличието, жестокостта и пренебрежението на бездушните хора, постоянните им за ...
  551 
Бъдете, скъпи ми приятели,
посланици на светлината,
на нежни стихове ваятели
станете с красотата на словата.
. ...
  476 
До Башар Асад
Приятелю... Башар, виновен си,
затуй, че мътиш им водата!
А и по–черен и от дявол си,
макар невинен на земята. ...
  487 
Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си н ...
  1063 
Весталка
Целомъдрена бе тя весталка
в своя чист и непорочен свян.
Той пък огъня на клада жарка –
дух от страсти бурни обладан. ...
  930 
Със шумни дебати и приказки празни
в кошарата стара безплодни овни`
достигаха вяло до изводи странни –
парцали съшили със бели конци.
Отвънка зловещо пак вият чакали, ...
  857 
Пегас в мрачните обори
затворен нервно рие със крака.
Бленувал полети – простори,
но хлопнала затръшната врата.
Заточеник в души печални ...
  465 
Облян в брилянтно мека светлина изцяло –
сияен, лъчезарен и сребрист –
на езерото в сребърното огледало
ликът ти нежен аз видях,
все тъй чаровен, приказно красив, ...
  497 
Авгиеви обори
Навред лъжи, притворство и измама,
и пролет не ще възкреси,
земята ни дълбоко в сън заспала
под смрад от лепкави мъгли. ...
  1323 
Стон болезнен в ледена тъма
глъхне призрачно невнятен,
нигде ни едничка светлинка,
ни потрепващ лъч сияен.
Глас в пустиня – мъртва тишина – ...
  441 
Катя беше моя ученичка, навремето учих и баща ù Симеон, същия онзи Симеон, когото, поради славата на изкусен музикант и певец, наричаха славея на Сакар. Тя растеше в задружно и щастливо семейство. Безоблачно и радостно детство имаха те със сестра си Иванка, детство, което се радваше на грижите и оби ...
  776 
Колко жалко, болно:
по богатство и по сила
е на място най–последно
моята родина мила.
Че продават я на дребно ...
  1276 
Във пълна съвест на живота кат` протест
кога решил си да му сложиш края,
не го прави, те моля аз, защото днес
със тебе ще се подиграят – зная,
ще поругаят чистата ти съвест... ...
  575 
Един от многото
След преход на тежки лишения
прекрасната наша, нещастна страна
се гърчи в предсмъртни мъчения,
със пръсти болезнено впити в пръстта. ...
  506 
През безмълвната пустиня,
потопена в сънна тишина,
ви се моята пътека
към миражна, мнима светлина.
Кат' самотен дъб прекършен, ...
  465 
Нищо не е това, което изглежда, че е
Седя на крайчето на една отрупана с отбрани ястия и питиета маса, едни от други по-пикантни и пивки. Във въздуха се носят благоухания на вкусни гозби и дразнят широко разтворените ми ноздри. Като прегладнял пес поглъщам лиги и ближа пресъхнали бърни в предусещане ...
  687 
По пътища тайни – неведоми
привечер прохладна пристъпва едва,
в душата вълшебните трепети
нашепват гальовни напевни слова.
И гасне в предсмъртни дихания, ...
  517 
Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...
  463 
Родино!
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...
  1164 
Де нахалост още хвърка
днес ума ти бре, момче!
Ей, опичай си акъла –
друг да не го опече!
В този подъл свят – греховен ...
  523 
Де е Швейцарията на Балканите
и рòгът ù на изобилието?
Как, пак ли ще затягаме коланите
до сетна дупка ний на бùтието?
Е, майната им на пенсионерите, ...
  527 
Без капчица жалост и ни със въздишка,
да имах хиляда години живот,
за твоя едничка сияйна усмивка
със радост бих дал ги аз, моя любов!
Да можех да сгрея сърцето студено ...
  574 
На брега висок, усамотени,
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната ...
  453 
Застинало в гримаса вкаменена,
в безмълвие суетно ни за миг
не трогва се сърцето ти студено.
Стоманено студен е твоят лик.
Чете се в погледа ти твой досада ...
  696 
С устни милвах ти ръцете,
да ги сгрея с жаркия си дъх,
както с нежност цветовете
гали пролетния топъл лъх.
И премръзналите пръсти ...
  699 
Трета нощ как свиря на цафара
в сянката на сънните липи.
Гася люта болка – рана стара,
със в душа напиращи сълзи.
Някога във тази пустош глуха ...
  419 
Честит празник, дами!
Жената е
Отговорност е да си жена.
Блага Димитрова
Жената прекрасна е цяла вселена, ...
  782 
В празничния топъл ден, Родино,
не с падения, омраза, а с възход
ще ми се да се гордея,
за победите на твоя мил народ
иска ми се днес да пея. ...
  476 
Буден ли си още днеска,
в този късен час?… Прости!
Ил' пък някаква болежка
все безсънен те държи.
Виж, над мрамора се плиска ...
  571 
Плаче, жално стене вън на двора
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа ...
  499 
Любовта в нас
Но какво е любовта?
Не ли е усмивка приветлива –
лъчезарен поглед мил
или блудна мисъл похотлива ...
  718 
Отмина лятото и веч` е зима
и първи сняг земята посребри.
По гранките на заскрежена слива
полепнал скреж елмазено блести.
Попари нежни пъпчици сланата ...
  455 
Все това тщеславие проклето,
тая завист, алчност – клевета,
царстват все от времето – което
се – човекът пръкнал на света.
И за жалост с подлост и коварство ...
  1651 
На брега самотен, бледен и умислен
ти стоиш и гледаш с питащи очи.
Погледът ти светъл днес е тъй унесен
и далечен, че потрепващо блести.
Търсенето - смисълът на битието, ...
  512 
Помниш ли годините, прекарани в мечти,
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце ...
  509 
Random works
: ??:??