Молба
Научѝ ме, момче, да мечтая!
Да достигам смирена луната.
И отмина ли я сред безкрая,
да докосна за ден светлината
на звездите, които смълчани
под око ме поглеждат отгоре.
Научи ме, момче, да съм рана
и да мога със сойки да споря.
Не ми стига солта на Земята,
и пространството в мен не ми стига!
Научи ме, момче, да размятам
с мах крилете на жълта авлига.
И когато на прах се превърна,
ще се ръся от звездното плáто.
Научѝме, момче, как да сбъдна
мойте блянове чудновати.
© Елия All rights reserved.
