Мечтите ми красиви за теб създадох аз, мили.

За да можеш после за миг на прах да ги разбиеш.

Молех нощта отново в съня ми да си мой.

За да мога да ти дам цялата си неземна любов.

Карах слънцето денем за теб да грее,

За да можеш да усещаш желанието ми за теб.

Исках звездите да идват всяка вечер на гости,

За да ги гледаш и да виждаш очите ми влюбени безумно в теб.

Жадувах да виждам цветята красиви всеки ден,

За да мога за миг да си припомням за погледа ти безмълвен.

Исках болката за малко да спре,

За да усетя отново топлината на усмивката ти.

Молех дъждът да не спира никога,

За да не можеш да видиш сълзите ми горещи.

Карах вятъра да не спира да ме гали,

За да не усетиш тъгата на лицето ми.

Молех любовта всеки ден да си отиде от мен,

За да мога да разбера какво е да си обичана.

Молех душата си да не тъжи вече за теб,

За да мога да дишам, без да боли.

Молех очите да не плачат заради теб,

За да мога да вървя гордо напред.

И накрая замолих сърцето си да спре да те обича,

За да мога да разбера що е живот без теб.

За несподелената ми любов