Feb 2, 2008, 1:37 PM

Молба

  Poetry
753 0 10
  Във твоя храм стаена,на коленеглава навела,скръстила ръце,очи затварямтихо и смирено,и моля сеот все сърце.На теб се моля,дето все си в менеи ме напъстваш в тъжни мигове,а ако се предам без време,дори ме носишна ръце.И пак съм туки пак съм на колене,със болка моля теда ми простиши тези грехове,които в менеизпиха силитеи в моето сърце.Прости ми,дай ми сили да живеяи смисъл дай на тъжните ми дни.Със вярата във теб ще оцелеяи пак ще продължа напред, като преди...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...