Молба
Молба
За думите, които исках да ти кажа.
За розите, които не набрах.
За чувствата, за тях ще те излъжа.
Но...
Някога, в една незнайна вечер,
когато няма да си с мен.
Когато пътя си без теб ще съм изминал.
Когато небето и звездите ще са тъжни
и луната ще е цяла,
ще дойда аз,
ще падна на колене,
в ръце ръката ти ще взема,
сълза гореща ще отроня
и болката със нея ще измия.
Ще кажа "Обичах те..."
Но нямах глас да го извикам.
Сърцето ми от мъка ще се свие,
очите ще изсъхнат кат пустиня,
ръцете си от слабост ще отпусна.
Ще можеш ли да ми простиш тогава?
© Митко Донев All rights reserved.
