Искам да заплача,
но Слънцето залезе.
То щеше да попива сълзите ми,
допреди да ги видиш...
А не искам да те натъжавам.
Боли в душата на разсъмване,
но какво да направя,
като чака зов за завръщане -
oт щастието и приятелите,
oт радостите малки и големи...
Моля те, от все сърце,
усмихни ме, озари със любов душата ми.
04.09.2007 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
