Молитва

Poetry

758 0 5

МОЛИТВА

Живот изхвърлен като дрипа през прозореца

и кацнал върху клоните на съхнещо дърво.

За него без утеха Богу моля се,

за дните на моя пресипнал от клетви народ...

Прекъсната песен на горди и силни кавали,

несбъднал се танец на млади и дивни момичета,

това е сега. Обиден, презрян, изоставен,

с присъдата прошка да дава, макар коленичил

на всички. Без мисъл за линч или мъст.

За него се моля, защото навярно и аз съм виновен

да бъде разпънат на този безмилостен кръст.

Дано го усмихне поне моята жалка тревога

и да го видя отново във целия си ръст

да говори спокойно със Бога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

росина (Росица Димова)

Много силно, наистина!!!!

2013-05-06T14:23:45+03:00
daninad (Дани)

Много ме впечатлява този мотив "разговор с Бога", който е и многозначителен финал на разказите ти... Ама нали си Ангел...

2013-04-11T17:07:38+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Не жалка, а дълбока и болезнена тревога.

2013-03-29T13:16:10+02:00
oksimoron (Христов)

Поздравления!

2013-03-29T11:01:34+02:00
Eia (Росица Танчева)

Силно...

2013-03-29T07:35:41+02:00