Jun 10, 2014, 7:23 PM

Молитва

  Poetry
768 0 4
Молитва

На упоритите молитви (не за себе си)
все още отговор на съм получил от Всевишния.
Дано от болниците да излязат с въздишка всички,
за гладните – ракия , хляб и малко зрелища…

По мазният иконостас, с коремчета подути
боричкат се мухите, за вопли оглушали –
Мидас да се напрегне от тревата няма нищо да научи
и няма кой свещичка за бъдното ни да запали.

А царят ни с магарешки уши и дребни очилца
е твърде гол, за да въздишаме по новите му дрехи…
Дори и като Клавдий да го будят сутринта,
прогнозата за утре е, че няма да сме вечни…

Вървим навели гриви в коловозите от грижи
и тъпчем на место в калта на битието,
измамени в усещането, че напред се движим
навярно до тавана на Нищото в небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...