andromen (Иван)
41 29
10.06.2014 г., 19:23 ч.

Молитва 

  Поезия
542 0 4
Молитва

На упоритите молитви (не за себе си)
все още отговор на съм получил от Всевишния.
Дано от болниците да излязат с въздишка всички,
за гладните – ракия , хляб и малко зрелища…

По мазният иконостас, с коремчета подути
боричкат се мухите, за вопли оглушали –
Мидас да се напрегне от тревата няма нищо да научи
и няма кой свещичка за бъдното ни да запали.

А царят ни с магарешки уши и дребни очилца
е твърде гол, за да въздишаме по новите му дрехи…
Дори и като Клавдий да го будят сутринта,
прогнозата за утре е, че няма да сме вечни…

Вървим навели гриви в коловозите от грижи
и тъпчем на место в калта на битието,
измамени в усещането, че напред се движим
навярно до тавана на Нищото в небето.

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??