danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
Nov 20, 2012, 9:21 PM

Молитва 

  Poetry » Other
662 0 6

Гласът на хиляди забравени предци

догаря във очи, до лудост тъжни…

И сякаш тишината се рои.

И бавно се процежда в неми пръсти,

 

които палят утрото във свещ.

Те спират върху две шептящи устни

надежда, спомен или…луд копнеж.

В нощта забързан изгрев ще препусне,

 

но ще дари ли с мъдрост този ден?

Дали ще бъде разумът начало?

И синьото в раздраното небе

дали отново ще осъмне цяло?!...

 

Гласът на болка, плисната без път

надвиква даже птиците в небето…

А щом заглъхне този дрипав свят

ще има ново място във сърцето…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??