Молитва
Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ.
Те спират върху две шептящи устни
надежда, спомен или…луд копнеж.
В нощта забързан изгрев ще препусне,
но ще дари ли с мъдрост този ден?
Дали ще бъде разумът начало?
И синьото в раздраното небе
дали отново ще осъмне цяло?!...
Гласът на болка, плисната без път
надвиква даже птиците в небето…
А щом заглъхне този дрипав свят
ще има ново място във сърцето…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
!!*