Aug 10, 2014, 7:21 PM

Молитва

  Poetry » Love
773 0 0

Главата си ще сложа в нозете ти,

сребро ще извеза,

но само опази ме, боже, от мъжката сълза.

От първата пролята скрито,

и дваж от явна, дваж, когато си раздал сълзите,

сгрешил си, отче наш!

Макар че си му дал броени,

не бивало и тях.

Сълзата на мъжа  до мене е тежка като грях.

Пази ме, отче наш, пази ме!

От жупел по гори, не искам белези да имам

и от любов дори.

 ТИ дай му още сила и страст и власт,

и още в пъклен час окриляй го,

да не заплаче с глас!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....