„Една изстрадала душа…”

По улиците мрачни

ходи някакъв невзрачен,

на всяка пейка той се спира

ръцете си в джобовете прибира,

а зимата тъй страшна

върхушка вдига прашна

и току го блъсне наназад

да удължи тоз вечен път

из ледения ад…

Една ограбена душа

без нищо останала е тя,

затворена е в тялото на старец.

Свети страдалец!

Безпощадно

зимата го пак връхлита,

но той показва сила скрита:

изкарва в миг ръцете стари

и пред снежните стражари,

шапката му нейде литва,

а той приготвил следната молитва:

„Господи! Загубих всичко!

Загубих целия имот

и живея като скот,

 живея тоз живот!

Бях аз нявга много горд,

злобен бях, противен даже,

за мене никой нищо

хубаво не ще разкаже!

Защото аз изгоних дъщеря си,

сина си, брат си, мама също

и останах сам

с парите си!

И тогава, Господи, тогава,

когато времето минава

и ти удря болезнен шамар,

 да притъпя болката голяма

разорих се на комар!

И тъй изгубих всичко!

Страдам!

Сам в нещастието…

Приеми таз чиста равносметка ,

пропилях живота си един,

приеми и мен, затворен в клетка,

на собствените грехове. Амин…”

На сутринта чистачът там намери

една изстрадала душа,

 а бурята отдавна стихна,

приела нейната молитва…