МОЛИТВА
Олтар поставих в полето.
Принасях дарове всеки ден
и молех небето
да ни срещне – теб и мен.
Изкачих планината висока.
Потърсих те с поглед сама.
Къде си сред многото точки?
Къде си сега?
Преплувах морето с надежда,
че на брега ще чакаш ти
с бутилка вино, рози и свещи,
с онези искрящи очи.
В пещера дълбока се спуснах.
Дали ще потърси Орфей любовта,
притаила дъх, се запитах
и сведох глава.
С вятъра тичах на воля.
Пребродих целия свят
и продължих небето да моля
до мен да си ти,
до теб да съм аз.
© Красимира Аргирова All rights reserved.