МОЛИТВА
Благодаря ти, Господи, че ме дари
със разум и сърце голямо,
със най-искрящите мечти,
със най-прекрасното начало.
Благодаря ти, че познах беди.
По пътя се научих как да дишам.
Разбрах, че болката ръждиво ще кърви,
но за сърцето си едва ли ще напиша.
Ще тъпча по назъбен калдъръм.
Ще стискам зъби. Ще горчи в устата.
И някога откъснала салкъм
ще се оглеждам във очите на децата.
Благодаря ти, Господи, че даде ми перо.
Благодаря ти, че разроши ми косата.
И завъртял онуй безумно колело
без мен реши каква ще е съдбата.
Благодаря ти, Господи. И моля те прости,
прости ми, че не мога да съм силна.
От обичта ми може само да боли.
Душата тихичко умира. Крота. Милна.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
