17.01.2007 г., 12:43

МОЛИТВА

800 1 9

Благодаря ти, Господи, че ме дари

със разум и сърце голямо,

със най-искрящите мечти,

със най-прекрасното начало.

 

Благодаря ти, че познах беди.

По пътя се научих как да дишам.

Разбрах, че болката ръждиво ще кърви,

но за сърцето си едва ли ще напиша.

 

Ще тъпча по назъбен калдъръм.

Ще стискам зъби. Ще горчи в устата.

И някога откъснала салкъм

ще се оглеждам във очите на децата.

 

Благодаря ти, Господи, че даде ми перо.

Благодаря ти, че разроши ми косата.

И завъртял онуй безумно колело

без мен реши каква ще е съдбата.

 

Благодаря ти, Господи. И моля те прости,

прости ми, че не мога да съм силна.

От обичта ми може само да боли.

Душата тихичко умира. Крота. Милна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...