На този, за когото се сещаш,

                                             когато четеш това стихотворение

Моля се, бяла лястовичке, видиш ли кафезът от злато претопен

            да не стоиш, да избягаш, да отлетиш, да не бъдеш ти във плен

Моля се, бяла лястовичке, изчакай, моля те, недей отлита!

            Копнея само да те погаля, момент един да имаме само ний двамина...

Моля се, бяла лястовичке,  остани

            не при мен, а в моите сънища, мечти...

Моля се, бяла лястовичке, полетът ти да бъде тих и лек,

            а ако буря те застигне, моля се, от нечие сърце да чуваш ек

Моля се, бяла лястовичке, да намериш храмът наречен любов

            както аз намерих теб и вече отдавна не познавам змийския ров

Знай, бяла лястовичке, по-добре не обръщай глава назад

            аз ще те пазя в сърцето и молитвите си по моя път нерад

Моля се... Моля се и за теб, читателю любими

            виждам, сърцето твое знае защо потрепваш...

Моля се... Моля се и ти подшушвам словата силно запалими:

            Погали бялата лястовичка, сподели и... сподели и що изпитваш...