Jul 12, 2006, 9:16 PM

Молитва

  Poetry
1.5K 0 16

Молитва

 

(монолог на една отчаяна поветица)

 

О, Господи! Владетелю сенникоцветний!

С какво гнева ти черен аз събудих,

та днес безпрекословно ми отреждаш

тъй жалко ъндърграунд съществуване –

 

неетеричномаслено от завист да се вия,

кореноплодно да се гърча под небето…

О, Магд-е мой!

О, Джо-же!

Meru Dio!

Отдай ми място и на мен в гърнето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Шишкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...