Молитва
(монолог на една отчаяна поветица)
О, Господи! Владетелю сенникоцветний!
С какво гнева ти черен аз събудих,
та днес безпрекословно ми отреждаш
тъй жалко ъндърграунд съществуване –
неетеричномаслено от завист да се вия,
кореноплодно да се гърча под небето…
О, Магд-е мой!
О, Джо-же!
Meru Dio!
Отдай ми място и на мен в гърнето!
© Анелия Шишкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
