12.07.2006 г., 21:16

Молитва

1.5K 0 16

Молитва

 

(монолог на една отчаяна поветица)

 

О, Господи! Владетелю сенникоцветний!

С какво гнева ти черен аз събудих,

та днес безпрекословно ми отреждаш

тъй жалко ъндърграунд съществуване –

 

неетеричномаслено от завист да се вия,

кореноплодно да се гърча под небето…

О, Магд-е мой!

О, Джо-же!

Meru Dio!

Отдай ми място и на мен в гърнето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...